Идеята е породена от моята воля да помагам на хората.Досега това се случваше на едно много субективно ниво,помагайки предимно на познати и приятели и рядко на непознати. Идеята ми е в главата от доста време ,но с времето тя еволюира започнах да мисля малко по мащабно. Тя се състои в изграждането на една общност насочена главно в отглеждането на сираци.много съм мислил как бих отгледал един сирак така ,че да не порастне престъпник като повечето сираци.Така ми дойде идеята за общност в която децата да се грижат за хора инвалиди. Място кадето хората да отиват на почивка и да отделят време на тези деца. Място кадето всеки ,който е изпаднал в немилост и безисходица е добре дошъл. Има много жени с деца които търпят насилие в къщи заради децата си и заради това че няма каде да отидат.Или иначе казано тази общност да е като едно семейство. Ето това е същината на моята идея превърнала се и в моя мечта. Тъй като аз безкрайно много обичам дечицата и търся начин да зарадвам всяко едно до което се докосна ,за да видя грейналите им личица се замислих ами мойто(говоря примерно все още нямам) как бих го отгледал и възпитал. Това към което се стремя е точно начина по които бих искал да възпитавам детето си,а именно грижа за околните. Аз не мисля ,че да правя пари и да заделям за детето ми да има наследство от мене е достатъчно,а и какво би било това наследство...пари,пари ,пари. Пари ,които лесно би могъл да профука я за наркотици,я по купони,я в някое казино,я по приятна женска компания. Но ако научим децата си да се раздават за околните...ето това би било едно наследство което ще остане зад нас във времето. По принцип не съм от хората които биха споделили мечтите си със всеки,но в случая съм все още недорасъл,за да започна градя върху тази ми мечта,а не съм и от най търпеливите та... бих искал да се обърна към всички Българи и да им припомня за едно снопче което се чупи пръчка по пръчка,но когато е цяло то е по здрво от всичко.Нека ние направим това заедно,защото така сме най-силни.
Това е идеята,но само идей не стигат,така че имам решение и за средствата,или поне донякъде. Всеки който има подобни виждания и мисли,че си струва да ми пише....
С уважение:Константин В.
14.12.2010 15:51
Сърдечен поздрав! =)
с уважение:atinonino
Понякога ще ти е невъможно трудно, ще си сам и ще се бориш, че видиш как всичко сякаш потъва в невъзможност, в тези моменти не забравяй, че хубавото идва, не забравяй онова, което те е накарало някога да тръгнеш и просто поддържай посоката.
Не се отказвай! Мислите са знаци от Вселената и щом мисълта ти те е довела дотук - то значи вървиш в такт с природата.
Но се подготви по-добре, не хуквай през глава.. "Научи се, че половината от живота си можеш да решиш с търпение" - аз все още се уча на този урок.
Но докато гледаш в слънцето, вървиш към слънцето дори да има облаци, а падне ли нощ ти все пак продължаваш да бъдеш обърнат към слънцето.
Ако искаш помощ и ако искаш да говориш с някого за начините, по които да се подготвиш, както и да споделиш идеята си в най-вълнуващи подробности - имаш ръката ми! Потърси ме ако имаш нужда :
Поздрави!
08.01.2011 20:11
А за посготовката...по-скоро дали личността ти е готова, дали си се заредил достатъчно, дали си успял да се поиздигнеш малко, за да не позволяваш пречки от финансово естество да речем да спират движенията ти. Че мислите не могат - не могат, но самия акт на това да излезеш и да започнеш.
Кураж! И пак ти казвам - тук съм!
А финансовата страна е пречка дотогава, докато я виждаш като такава.
Ето една история от личния ми живот. Мислех, че това че нямам пари ще ме спре да ходя на лекции и даже си бях направила програма как и на кои лекции (според мен по-важни) да ида, че да ми стигнат парите. Четири седмици се мъчих, по цял ден гладувах, вървях пеша, за да спестя от път, но си казах - ок, ама утре като го разказвам на някого ще му кажа, да, но отидох на проклетите лекции, защото ми се ходеше, защото ми е интересно, защото това е път към моята мечта... На един от изпитите, за който бях готова, нямах вече и стотинка вджоба си, а ми предстояха още два. казах си, че все ще намеря начин да ги взема, не се притесних, не позволих това да ме отчая и обезвери и до последно, на предишната вечер учих така, че вссе едно ще отида на изпит. На сутринта, когато слязох да нахраня котките пред входа си намерих 5 лева. И отидох на проклетия изпит и го взех с отличен.
А за посготовката...по-скоро дали личността ти е готова, дали си се заредил достатъчно, дали си успял да се поиздигнеш малко, за да не позволяваш пречки от финансово естество да речем да спират движенията ти. Че мислите не могат - не могат, но самия акт на това да излезеш и да започнеш.
Кураж! И пак ти казвам - тук съм!
А финансовата страна е пречка дотогава, докато я виждаш като такава.
Ето една история от личния ми живот. Мислех, че това че нямам пари ще ме спре да ходя на лекции и даже си бях направила програма как и на кои лекции (според мен по-важни) да ида, че да ми стигнат парите. Четири седмици се мъчих, по цял ден гладувах, вървях пеша, за да спестя от път, но си казах - ок, ама утре като го разказвам на някого ще му кажа, да, но отидох на проклетите лекции, защото ми се ходеше, защото ми е интересно, защото това е път към моята мечта... На един от изпитите, за който бях готова, нямах вече и стотинка вджоба си, а ми предстояха още два. казах си, че все ще намеря начин да ги взема, не се притесних, не позволих това да ме отчая и обезвери и до последно, на предишната вечер учих така, че вссе едно ще отида на изпит. На сутринта, когато слязох да нахраня котките пред входа си намерих 5 лева. И отидох на проклетия изпит и го взех с отличен.
поздравления за това.аз куража го имам ,но събирам симпатизанти,за да няма голям товар(финансоф)за хората с които ще го започна,а след това вече нещата са измислени да е на самоиздръжка и да няма нищо общо със субсидий от държавата.даже идеята ми е доста по мащабна
А тази статия е много хубава.Именно с това ще надделеем.Със светлина...Добрите хора са по силни,но просто света е деградирал оправляван от алчни хора и това покорява и по слабите макар и добри хора.
Прочетох хубавата ти идея и ми се прииска да ти дам нещо като тема за размисъл . То се отнася до желанията и чакането .
Желанията :
Желанията са друг начин, по който разпиляваме менталната си енергия. Ако не се въздържаме от безполезни, незначителни желания и съсредоточим енергията си само върху едно нещо, би било много по-лесно да получим желаното, защото желанието е мощна привличаща сила *, която действа като магнит и притегля желанието към нас. Желанието е една от силите, които приковават човека към материята и той остава роб на собствените си желания. За да разкъса тези окови, той трябва да формира само възвишени мисли, които се пораждат от духа и не само, че не го поробват, а го освобождават и извисяват. Също като мисълта, желанието е съзидателна сила, която в областта на енергията вдъхва живот на същество, чийто вибрации са съзвучни с моралното качество на желанията. Желанията, породени от страсти и инстинкти, са истински вампири, които проникват в душата и отменат жизнеността.
*В "Тибетската книга на мъртвите" е писано, че именно желанията на менталното тяло да се въплъти във физическо, ни връща към прераждане.
С поздрав от taidzi
С поздрав от taidzi
Мерси за коментарите.Относно "желанията" в интерес на истината дори не съм се замислял за материални облаги,но пък и гледам да не съм в постояенен застой и да чакам "нещо да се случи".Постоянно гледам да дообмислям всеки детайл,та като дойде момента да няма необмислени решения и по този начин да се увеличи риска.А чакането...Чакам от доста време обмисляйки нещата и с времето идеята се променя ,но целта е същата,а именно помощ към "ближния"...
с уважение:atinonino
Аз лично съм за създаването на държава в която всичко да е в ред и хармония. Мислила съм си да взимам сираче по празниците, разрешава се от закона, но се зачудих как ще го върна след това. Мислех и затова как ще се чувстват другите, които ще останат в домовете за празника. Мислих и за сиа си, който вероятно ще се привърже към сирачето и ще страда когато дойде време да се върне... И така и не взех, опасявах се, че добрината може да донесе повече страдание. Не знам дали съм права, но знам, че ако се уговорим с повече хора и всички деца намерят дом за праззниците и че ако намираме начин да ги водим на кино примерно ще е справедливо и няма да носи страдание... Може би понякога се колебаем повече отколкото трябва, а не е трудно да намерим начин да се организираме и да доставим малко радост на тъгуващите или в неравностойно положение...
Аз лично съм за създаването на държава в която всичко да е в ред и хармония. Мислила съм си да взимам сираче по празниците, разрешава се от закона, но се зачудих как ще го върна след това. Мислех и затова как ще се чувстват другите, които ще останат в домовете за празника. Мислих и за сиа си, който вероятно ще се привърже към сирачето и ще страда когато дойде време да се върне... И така и не взех, опасявах се, че добрината може да донесе повече страдание. Не знам дали съм права, но знам, че ако се уговорим с повече хора и всички деца намерят дом за праззниците и че ако намираме начин да ги водим на кино примерно ще е справедливо и няма да носи страдание... Може би понякога се колебаем повече отколкото трябва, а не е трудно да намерим начин да се организираме и да доставим малко радост на тъгуващите или в неравностойно положение...
значи проблема при сираците е не само базата ами и възпитателите...Твърде малко са.Пре спокойно ако имаш желание можеш да ходиш в някой дом за сираци и да им обърнеш повече внимание на децата.Но шак се опира до момента в който няма да можеш да отидеш и децата ще страдат.Те са моалки и не могат да разберат тези неща.
поздрави!!
Най-вече пари.За подходящ парцел,който да е достатъчно голям и за строежи и за слеско стопанско развитие,но и също така повечко хора които да допринесат за идеята.