Статията,която създадох за вас е съчинена от цитати от сериала "Герои".Надявам се да ви хареса... :)
От къде се появи?Тази цел,тази нужда за решаване на житейските мистерии,когато най-простите въпроси нямат отговори.Защо сме тук?Какво е душата?Защо сънуваме?Най-добре ще е да не търсиме отговор на всичко.Без колебаниe,без копнеж.Но не това е човешката същност.Не това е човешкото сърце.Не за това сме тук.Ние сме преди всичко подчинени на навиците си,привличани от усещането за сигурност на добре познатото.Всички ние в същността си сме съвкупност от свойте страхове и за да приемем съдбата си трябва неизбежно да посрещнем тези страхове и да ги преодолеем независимо дали произлизат от познатото...или непознатото.За да оцелеем в този свят държим близо хората ,на които разчитаме.Доверяваме им надеждите и страховете си.Какво става обаче ,когато изгубим доверието?Къде отиваме,когато нещата ,в които вярваме се изпарят пред очите ни?Когато всичко изглежда загубено,бъдещето-необозримо,когато цялото ни съществуване е изложено на опасност...можем само...да бягаме. И все пак земята е достатъчно голяма,за да се подлъжеш,че можеш да се скриеш от всичко.От съдбата.От Бог.Намираш достатъчно отдалечено място и бягаш...Можеш да бягаш далеч,да вземеш предпазни мерки,но избягал ли си наистина?Можеш ли някога да избягаш?Или е истина,че нямаш силата и умението да се скриеш от съдбата си?Светът не е малък..малък си ти и съдбата може да те открие навсякъде.Човек не може сам да избере съдбата си...тя го избира.И от всичките и заплахи по пътя се вижда,че не винаги човек може сам да избира триумфите си.И тези,които са те познавали отпреди тя да те приеме под крилото си,не могат да разберат промените въте в теб.Те не могат да проумеят ,колко много може да изгубиш,ако се провалиш.Но ти си проект на безупречен дизайн и целият живот може да бъде балансиран.Човек научава бързо ,кой може да го разбере и кой просто седи на пътя му.
Когато настъпят промени,някой видове изпитват нуждата да мигрират.Явлението се нарича хаотична миграция.Пренасяне на душата на далечно място,следвайки мирисът на вятъра,звездата в небето.Древното известие настъпва призовавайки рода да полети и събере заедно.Само тогава,те могат да се надяват,да оцелеят през задаващото се сурово време.Но за всяко нещо си има подходящо време,както и удобен момент за всяко начинание.Земята се върти с 1600 км/ч ,а ние със зъби и нокти се държим да не паднем.Първата руменина е предупреждение за миграция.Но получили ли сме потвърждение за тяхното пристигане?Имало ли е знак,събитие,дало начало на нещата?Шепот в Божиите уши?Остани жив,приспособи се,избягай.И ако намериш момента дал началото,първият намек за приближаващата опасност...бихме ли го изживели другояче?Може ли този момент да бъде предотвратен,или е отдавна изгубена кауза?И ако можехме да се върнем назад във времето и да го променим,щяхме ли го направим?
В началото беше откриването.Объркване на елементите,първият валеж от невъзможни промени.Старите изгубени животи са изоставени.Опознаване на чужди лица...Нови кошмари предизвикващи съня.Нови приятели ,с които да се чувстваш сигурен.Само тогава идва властта.Нуждата да наложиш ред в хаоса,чрез непоколебимост,изследване,борба...и всичко това напук на ужасната истина.Те са тук,а земята потрепва в знак на подчинение.Тези хора...Бъдещето им е написано бърху генетичният им код,както миналото е написано бърху камъните.Дали от самото начало този опит е бил изгубена кауза?Или сме способни да променим хода на съдбата си?Свободна воля ли е тази ,която ни прави уникални?С нея имаме малък ,но ефикасен начин да променим съдбата си.И ще ни помогне ли тази воля да останем хора.Защо те ,а не други?Защо сега?Какво значи всичко това?Дали е еволюция...
Когато еволюцията посочва избраниците си,това не става без да вземе своето.Изисква го в замяна на забележителността.Може да се наложи да направите нещо ,което не ви е в природата.Неочаквано,промяната в живота ви,която е трябвало да бъде прекрасна се оказва измамна.Може да изглежда жестоко но целта не е нищо друго освен самосъхранение.Оцеляване.Еволюцията е несъвършен и често насилствен процес.Битка между това ,което съществува и това,коетосе ражда в момента.По средата на тези родилни болки,моралът губи смисъла си.Въпросът за доброто и злото се свежда до един прост избор:оцеляване или гибел.
Но продължава борбата да променим света,да копнеем за надежда,без да сме сигурни,кой ще срещем по дългия път.Кой от всички непознати ще ни поведе.Ще се докосне до нас и ще сподели болката от опита.мечтаем за надежда,мечтаем за промяна,за живот,за любов...И тогава се случва.Мечтата се превръща в реалност.И отговорът на търсенето ,на тази нужда от разгадаването на тайните на живота излизат наяве,като ярка светлина на изгрева.Толкова усилена борба да разберем значението.Целта...И накрая откриваме,че тя е в самите нас.Нашите преживявания в света на фантастичното.И обикновеното.Простата човешка нужда да открием себеподобни.Да се свържем.И да знаем....че не сме сами.Защото само заедно можем да придадем смисъл на краткия си житейски път на тази планета.Само заедно можем да направляваме съдбата си.Ние всички сме различни ,но всички в себе си имаме заложена една благородна цел...Да спасим себе си и да спасим света!
Наша е отговорността да използваме това което Бог ни е дал...да помагаме на хората,да променим нещата.Децата ни го заслужават.Заслужават едно по добро бъдеще.Бъдеще ,в което няма да посрещат страховете си сами...,а ще могат да откриват надежда в мрака.Нека всички водят битката независимо от цената,защото светът е болен и е извън контрол.Но ние можем да помогнем.Чрез помощта ни можем да го излекуваме.С нашата любов,милосърдие и сила...можем да го излекуваме.Да загърбим различията си.Да приемем общи цели.Да го направим за нашите деца.Да им покажем всичко на което сме способни.Да им покажем....ЧЕ НЕ СА САМИ!!!
